Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2006 20:27 - За Смолян, джаза и родопския саксофон:)
Автор: lililota Категория: Музика   
Прочетен: 3115 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Чувала съм да казват, че "Балкана е мъдростта, Рила и Пирин са силата, а Родопа е любовта." Мъдро е и вярно. Има някаква магия в Родопите, някаква стаена сила в облите й извивки, които сякаш край нямат... И те приласкават, и те мамят да се сгушиш в тях и да останеш там завинаги... В скута на любимата жена... Или на мама.
Хубавата планина и хубави хора е родила - певци и гайдари или алпинисти, с весели сърца и усмихнати, и шегаджии, и гостоприемни. Най-милото ми момиче там е родено и отраснало, първото момче, в което се влюбих, също е оттам. Страстни са тези хора, и песните им са силни, и чувствата. Всичко това го бях забравила, защото от години не бях ходила в Смолян, с момчето отдавна не съм, а и с момичето се позабравихме...
Но все пак, когато разбрах, че там ще има джаз фест, и то етно джаз фест, една камбанка в сърцето ми зазвъня и си казах: Искаммммммммм:) Имена като Атешхан, Гъмзата и Йълдъз Ибрахимова пък съвсем ме убедиха в правилността на това начинание... Е, Атешхан щях да го изпусна, и италианците също,но пък Гъмзата и Йълдъз последната вечер щяха да свирят... Струваше си, макар и само за една вечер... А кой знае, можеше на музикантите и на следващия ден да им се свири... 
Много ми се искаше да тръгнем повече хора, но в крайна сметка тръгнахме двама - аз и приятелят ми Христо, с взета на заем бяла Лада Нива (за незнаещите - Лада Нива е руска кола, с дизайн на джип, ама от онези едновремешните, строго изглеждащите...) Понеже на мен ми беше домъчняло и за Хисар, допаднахме в центъра на Смолян чак в девет вечерта. Музиката беше ужасно силна и ужасно джаз, без никакво етно, затова се паркирахме до фонтаните горе, сторихме душа, както казват родопчани, когато хапнеш, след като си умрял от глад, и една жена излезе и започна да благодари на спонсорите. Хайдеее, изпуснахме всичко, помислих си, когато тя все пак реши да обяви поледния изпълнител на фестивала, а именно - Йълдъз Ибрахимова. Изпуснахме всичко, но хванахме кулминацията, отдъхнах си и когато Йълдъз запя, звукът беше толкова приятен, че без проблем за ушите си се преместихме съвсем близо до сцената...   
Тя започна с популярни класически инструментали, които пееше с "на-на-на" (на мен това ми се стори абсолютно несериозно и отбиване на номера), продължи с едно страхотно парче на любимия си Гершуин - "How long will this be going on", което изпя невероятно, продължи с едно доста нестандартно изпълнение на "Summertime", а после... се започнаха едни свободни импровизации на родопски песни, на цигански романси и стана пълна лудница в най-хубавия смисъл. За мен специално една музика е добра, когато усещаш в нея душата на певеца, ама я усещаш почти физически, и двамата с него за това време ставате музика и отлитате заедно нависоко, нависоко в небето... Получи се, мамка му, точно така го усетих.... Особено когато Йълдъз пусна тези басовите тонове с едно просто "Ехеееееей" - сякаш гласът й се понесе по извивките на Родопите и стигна по тях чак до Бяло море... Нали ви казах, че има магия в тази планина:)
После тя обяви, че ще ни изпее: "Хубавата българска песен "Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си". "Българска?", удиви се Христо, който всъщност не е българин, поназнайва турски и забеляза, че единственото българско в това заглавие е въпростилното "ли си", а останалото са турски думи... Аз също поназнайвам малко за турската музика, и като се замислих  - прав беше. И въпросът е в стилистиката на турските песни, и музиката така звучи...
По време на изпълнението си Йълдъз вкара един турски куплет, после който ни преведе: "Толкова си хубава, че се моля на Бог хубостта ти никога да не увехне." Еми добре, мамка му - ясно е, че турците не са непременно башибозуци с ятагани. Но все пак са и това. Или поне са били. И, разбира се, пак могат да станат. Човек трябва да има едно на ум с тях. Особено ако е българин. Дори и да са страхотно добри на музика и текстове на песни. Не им го отричам.
За финал Йълдъз ни изпя пак нещо класическо, май ария от Сватбата на Фигаро, а музикантите с нея го смесиха с Беса ме мучо - пълна мания.... Не знам колко трая всичко, но и нямаше значение - музиката не се измерва във време, а в емоция, а емоцията от този концерт ще ми стигне за седмици напред... Ехххххх:)
След края на концерта намерихме смолянските ми приятели - Славка и Светла. Не ги бях виждала от много време, година или повече, обаче минутки ни трябваха да наваксаме пропуснатото. Трудно, но все пак намерихме заведение с действаща кухня. Хапнахме, пийнахме, посмяхме се с истории от Смолян и София, от Бавария и Финландия.... Поговорихме за деца, сватби, хлебарки, дъждове, и още все пак за джаз и фолк. Стана ясно, че саксофонистът на италианската група може едновременно да свири и да продава дискове, както и че гайдата, на която свирят почти всички в Смолян, е "родопският саксофон". Стана ясно също, че на Христо смесването на вино и ракия (Странджанска отлежала) не му понесе добре, и че дори свежият въздух на Родопите не успя да го спаси от махмурлука, та на следващия ден спахме до един следобед... (аз от солидарност:)
Заради късното ставане, заради магията на планината, или заради гостоприемството на смолянчани, но останахме още един ден... Какво ни се случи тогава ще ви разкажа утре - ако ви харесва разказът, разбира се:)

 


Тагове:   саксофон,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lililota
Категория: Политика
Прочетен: 475507
Постинги: 134
Коментари: 248
Гласове: 440
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031