Устна хармоника

Устна хармоника

Хроматична (горе) и диатонична хармоника

Устна хармоника в Общомедия

Устна хармоника е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти.

Състои се от няколко настроени на различни честоти месингови или бронзови пластинки, закрепени за единия край в прорез, така че да могат да вибрират свободно. Изпълнителят подбира височината на тона като духа в съответния отвор. Отворите са разположени в предния край на хармониката и са свързани с по една или няколко трептящи пластини. При някои модели поемането на въздух задейства различна пластина от тази при издишане, разширявайки диапазона на инструмента.

Хармониката се използва основно в блуса, но намира широк прием и в кънтри музиката, джаза, рокендрола и други. Използва се често като солов от музиканти, които свирят на китара, като специално приспособление държи хармониката пред устата, а ръцете остават свободни.

Видове хармоники

Диатонична

Диатоничната хармоника е настроена да свири само в една гама. Това е най-простият вид хармоника.

Хроматична

Хроматичната хармоника има бутон или друго устройство, което при натискане насочва въздушния поток към допълнителен набор от пластини, настроени с един полутон по-високо от набора, който трепти когато бутонът не е натиснат. По този начин хроматичната хармоника може да изсвири всичките 12 тона на хроматичната гама.

Тремоло

Този тип хармоника има по два отвора и две пластини за всеки тон. Поради разликата в настройката на двете пластини вълните, породени от двете вибрации, се наслагват, придавайки специфично звучене.

Бас хармоника

Бас хармониката може да възпроизвежда ниски тонове, в диапазона на контрабаса.

Фисхармоника

Фисхармониката е вид хармоника с клавиши за една ръка.

История

Съвременната хармоника е произведена в Европа в началото на 19 век. По това време има широк интерес към инструментите с трептящи пластини. Такива инструменти са познати в Азия от векове, а в Европа от по-скоро. Първите хармоники са се появили във Виена през 20-те години на 19 век. Следва бързо разпространяване на инструмента в различни разновидности, което се дължи на много фактори, като лесното свирене, ниската цена и малкия размер, както и фактът, че в ръцете на опитен музикант могат да възпроизведат приемлива музика.

В Северна Америка хармониката придобива голяма слава в началото на 20 век покрай развитието на блуса. Широката популярност на музикантите в началото на ерата на рок музиката (50-те и 60-те години) също допринасят за популярността на инструмента. С навлизането на електрическата китара през 70-те славата на хармониката намалява.

Нотиране

Обикновено диатоничните хармоники имат по 10 и повече отвора, като за всеки отвор могат да се изсвирят по два тона – един при вдишване и един при издишване. Нотирането на дадена песен се извършва чрез записването на поредица от номера, всеки от които съответства на номер на отвор. Когато пред номера има поставен знак "-", от дадения отвор се изсвирва тонът чрез вдишване. В противен случай, ако няма предхождащ знак "-", се издишва.

Примерна нотация за диатонична хармоника в до-мажор (C-Dur):

Шаро и първият сняг
——————————————————

Ти- хо се си- пе пър- ви- ят сняг

6 6 6 7 6 -5 5 -4 5

га- ле- но щи- пе буз- ки- те пак,

6 6 6 7 6 -5 5 -4 5

где е на дво- ра ста- ри- ят пън,

-4 -4 5 -5 -4 5 5 -5 6 

Снеж- ко за- тру- па вси- чко на- вън.

7 -7 -6 6 5 -5 5 -4 4

Вижте също

• Хармониум - клавишно-мехов инструмент